Какви са обичаите на Атанасовден

Народът смята денят на свети Атанасий, на 18 януари, за средата на зимата. Вярва се, че той ходи нощем и пее, викайки лятото.

Народът почита свети Атанасий като покровител на скотовъдците: овчари, козари, говедари, коняри и пр. Вярва се също, че при подялбата на небето, земята и природните стихии, на него са се паднали "зимните снегове и ледове".

Като искал да избави скотовъдците от суровата зима, той обличал копринена риза, излизал на планината и викал: "Иди си, зимо, да дойде пролетта".

Атанасовден празнуват железарите и ковачите, защото се вярва, че някога Атанасий бил чирак в ковачницата на Антоний, чийто празник е 17 януари.

От поколение на поколение се предават легенди за свети Атанасий, свързани с неговият занаят като ковач и майстор строител на църкви, манастири и крепости.

Ето една от тях: веднъж ковашките клещи изчезнали а желязото щяло да прегори в огъня. Атанасий казал, че дяволът ги е скрил, за да им пречи и взел с ръка горещото желязо, сложил го на наковалнята и започнал да го оформя с чука и да го обръща, без да се изгори. Затова станал покровител на ковачите. На този празник се вари жито, приготвят се ястия с месо.

Друга легенда разказва, че той е строил манастир в Света гора. По едно време парите му се свършили и той изоставил строежа. Срам го било от хората и затова тръгнал да бяга. По пътя срещнал Света Богородица, която го посъветвала да се върне, защото кесията му била пълна с пари, а хамбарите - с жито. Тогава свети Атанасий казал, че ще й повярва, ако от скалата дето стояли да разговарят, потече вода.

Богородица протегнала ръка и леко ударила камъка. В миг бликнала бистра като сълза вода. Свети Атанасий се прекръстил, измил лицето си с водата, напил се и добил сили, та се върнал в манастира и довършил строежа. А скалата, дето бликнала водата, хората превърнали на оброчище и всяка година на Атанасовден правели тук събор и болни хора се лекували с водата.